сряда, 4 март 2009 г.

Искам, пък

„Искам да ме обичаш така. Искам да съм твоята роза”- казвам тропайки настоятелно с единия си крак и държейки ръцете си на кръста със стиснати юмруци. Гледам изпод вежди и стискам нацупено устните си така, че почти не се виждатJ „Искам пък, искам, искам...така...” :

„Хубави сте, но сте празни ...За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставих под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.(из Малкият принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери -  не че текстът има нужда от представяне J)

Няма коментари: