Избори 2009! Три пъти Ура!

„Задават се избори - веселбата започва”- както каза тази вечер няколкократно водещият на Булевард България по re:tv. Тази година изборите ще са по-забавни от всякога, поради „колоритността” на основните политически играчи. И ако медийните представления на Бойко Борисов и Сергей Станишев ме забавляват, с по-голям интерес наблюдавам случващото се в дясното политическо пространство, защото оттам само могат да се очакват смислени проекти за управлението на страната (което тепърва, разбира се, предстои да се показва). И това смятам е очевидно открояващо се на фона на разиграващия се цирк от политиците извън дясното. Смятам, че изборът на всеки здравомислещ човек е вече предначертан, доколкото е очевидна абсолютната некомпетентност на управляващото мнозинство и пълния провал на Бойко Борисов като кмет на столицата.

Един факт, обаче, намирам за тревожен. Приветствам обединението вдясно, защото мисля, че това е политически отговорно поведение. Разбирам, че една по-широка коалиция вдясно ще има повече шансове да управлява през следващия мандат.Това, което ме притеснява, че някак не стават ясни принципите и критериите, мотивиращи  поканването на другите по-малки формации на масата за преговори. Става ясно само това, че тези по-малки формации трябва да привлекат със себе достатъчен брой  избирателни гласове, но това не смятам, че е същностен критерий, а по-скоро формален. Затова и често напоследък чуваме призива –„Важно е не колко, а какво!” Водещите политиците вдясно не трябва да забравят обаче, че не просто трябва да спечелят изборите, а трябва и да управляват след това. Тоест в основата на тази коалиция трябва да стои общ проект и визия за развитието на страната . СДС и ДСБ трябва добре да преценят и предвидят последващото поведение на другите евентуални играчи в коалицията.

Не се съмнявам, че СДС и ДСБ имат проекти и адекватни идеи за управление на страната, доколкото са достатъчно дълго на политическата сцена и са показали последователност и демократично мислене. Само че, за жалост, идеите и политиките в момента изглеждат (поне отвън, за нас гласоподавателите) на заден план. На дневен ред сега е решаването на едно просто математическо уравнение. И искрено се надявам политиците да не си блъскат главата твърде дълго над него, защото публиката ще загуби интерес. В момента доста граждани, по мои наблюдения, се вълнуват от предстоящите избори, пишат в блогове, говорят по медиите...Но тази заинтригуваност лесно може да бъде загубена, ако политиците продължават да не забелязват този ентусиазъм. Време е да се обърнат към нас гражданите и да споделят идеите и проектите си, време е да чуят нас и нашите претенции. Избори не се печелят с проста аритметика, а с пълноценен диалог и убеждаване на гражданите. Ехо, ние сме тук, ние сме тези, чието внимание трябва да спечелите и задържите, ние сме тези, които ще гласуват и ние сме тези, които ще изберат.

Дано политиците от дясното обединение бързо проумеят това и направят крачка в посока на преодоляване на зейналата пропаст между политическото и гражданското.Тази пропаст е най-лошото наследство на тоталитаризма, защото той по дефиниция изключва политическия диалог. В годините на прехода, в опита да се разграничим от политиката на тоталитаризъм, политическото изобщо стана мръсна дума. Беше прокарана „тънка червена линия” между гражданското и политическото и бяха положени много усилия те да бъдат крайно разграничени. Такова разграничение все пак е белег на демокрация, но в неговата крайност е отрицание на тази идея, доколкото е зло липсата на възможност тези две сфери да си кореспондират, да имат общи пресечни точки и точки на взаимодействие. Дълго бяхме убеждавани, че „не е добре протестите да се политизират” , както и ние гражданите убеждавахме че „не искаме политици да оглавяват нашия по същността си граждански протест”. Тази нагласа обаче е погрешна, доколкото всяко действие, насочено към някаква политика, е политическо действие, провокирано е от политическо действие или бездействие или пък отправя призив за такова.

Крайно време е това взаимодействие да се случи, политическото и гражданското да си стиснат ръцете. Надявам се десните политици да дадат тон. Очакваме включване J