петък, 24 октомври 2008 г.

Надежда

Новините от последния месец - СЕМ, Д(АН)С, (само)убийства, корупция, мафия...Най-тъмно е тъкмо преди зазоряване. Дано тази максима важи и за политическия живот у нас. Аболютният мрак е светлина.

понеделник, 20 октомври 2008 г.

Метаморфози

4.30 am. Звъни ми алармата на телефона. Време е за ставане. Имам 30 минути да се приведа в човешки вид и да тръгна за работа. В състояние на полусън – душ, откриване на дрехи, които не се гладят, неглижиран кок, малко парфюм и гланц за устни. В 4.50 телефонът ми звъни; сърдит глас ми казва, че таксито е долу. Дотук – обичайното ежедневие. Слизам и съзирам такси със служебен номер – XXXX. Посреща ме ухилен таксиметров шофьор – небръснат, с дълга коса, вързана на опашка. Дотук – нищо необичайно. Тръгвам с думите - „За сградата на ...., нали?”, а той мe изпреварва с въпроса – „Каква музика слушате ми кажете първо?” . Предвид ранния час изпитвам затруднение да отговоря на този въпрос. Впрочем, в това време на денонощието ми е трудно да отговарям на каквито и да било въпроси. Започвам да долавям, че във въпроса се крие някаква уловка; изпитвам притеснение, че незнанието на правилния отговор ще възпрепятства успешното ми придвижване до работното място. Отговарям уклончиво, преценявайки, че ми е по-важно да стигна навреме. И тогава той казва – „Ако не слушаш чалга, качвай се!” Успявам някак да преодолея стъписването си и скачам в колата. Изпитвам нужда да обясня, че да, не слушам такава музика, но се возя в такси често и съм привикнала, няма проблем, мога и да издържа тази музика 10 минути. Тогава таксиметровият шофьор ми заобяснява как преди е слушал само чалга и на повечето клиенти това се е харесвало. На малцината, които имали възражения, винаги им пускал друга станция, с различна от чалга музика. Една нощ, която той определя като превратна и знаменателна в живота му (не това бяха точните му думи, предавам по смисъл:), при него се качват едни момчета – по неговото описание якички, с обеци навсякъде, с дълги коси и кожени дрехи, абе като цяло - страшнички и леко подпийнали. Молят го най-любезно да смени станцията на XXX честота (честота на Z-Rock). От страх го направил. Било към 10 pm съботен ден. По това време между 09 и 11 върви предаването ”Бруталика” по Z-Rock (Trash, Death и пр.) Шофьорът на такси толкова се впечатлил, че усилил звука до дупка и отворил всички прозорци. В мига, в който чул тази музика, разбрал, че това е неговата, истинската музика и....Последното не го чух, защото Manowar кънтеше в ушите ми. От време на време изкрещяваше – „Ако ви е силно да го намаля, ама ...то...тази музика така се слуша”. Историята не свършва дотук. После заразправя как и бизнесът потръгнал по-добре, щото го спирали хора по улицата, привлечени от гръмката музика, а и започнали да му оставят щедри бакшиши, хвалели го, че друг такъв таксиметров шофьор не били срещали. Това било нищо. Един ден – на кръстовището X една възрастна баба, с бастун, почти се проснала върху колата му и тропала по задното стъкло, да спре. Качил я. Бабата се настинала удобно на предната седалка, той най-любезно намалил музиката, щото възрастна жена, какво да се прави...Тогава бабата му казала яростно – „Какво правиш, защо намали музиката? Аз затова се качих. Тази музика се слуша силно.” Предполагам разбирате недоумението му :), както и моето. Той усилил до дупка, а бабата започнала да си потропва с бастуна в такт. Оставила му 5 лв. бакшиш и му благодарила най-сърдечно.
От деня, в който той установил как тази музика прави всички хора по-добри (и по-щедри;), той решил да вози само такива клиенти, които споделят неговия нов вкус.
Слизам от таксито във видно добро настроение. Влизам в офиса. Още от вратата ме удря като взривна вълна текстът на най-бруталната чалга песен, която нечие въображение може да роди...