събота, 28 февруари 2009 г.

Поглед на Пикасо

Вече 20 дни откакто видях изложбата на Пикасо в НГЧИ и вълнението ми от тази среща не избледнява. Все още ми е трудно да го артикулирам.

Защо харесвам Пикасо?  Ако бях художник, щях да искам да рисувам като него. Ако можех да избирам кой художник да нарисува мой портрет, бих избрала Пикасо. Той казва за себе си, че рисува не това, което вижда, а това, което мисли. Харесва ми тази идея за изкуството – не като подражание на света, а като мисловно конструиране на свят, като разгръщане на една идея.

Как разбрах кубизма – като рисуване със затворени очи. Опитайте да нарисувате например портрет със затворени очи на някой, който добре познавате  и в това опитване ще откриете, че като абстрахирате видимия свят, първото, което ще ви се яви, са геометрични фигури.  

Няма коментари: