четвъртък, 20 август 2009 г.

Път в полето

Напоследък често ме питат - "Къде се изгуби?" Странен въпрос. Ако си се изгубил наистина, не би могъл да отговориш на въпроса къде. Ако знаеш къде си, не си изгубен :) Та, не съм се изгубила, намирам се :). Пътувам често. Пътят е част от намирането. Бях на приказни, но и на страховити места. Срещнах мъдри хора, които ме научиха да разчитам знаците по пътя си.
Тръгнах по път, криволичещ в полето като дълга огнена змия. На един стълб видях табела с надпис -"Твоят път не може да бъде извървян от друг". Почудих се и тръгнах. По-натам срещнах дете, което ме пита - "Аз съм твоето огледало. Какво харесваш в мен?", после пък прегърбена старица, която ми вика - "Ти си моето огледало. Какво не харесвам в теб?". Не разбирах какво се случва, но продължавах да вървя. Виждах в далечината, в края на пътя, дърво, до което исках да стигна. Вървях дни и нощи без да спирам. Смениха се три луни.
Бях напълно изтощена, нямах вода и храна. Мислех си, че никога повече няма да се върна у дома, че съм се изгубила и няма да намеря обратния път. Тогава срещнах един старец, който ми каза - "Виждаш ли този охлюв, пълзящ по земята. Горкият от години се лута насам-натам, бърза да се прибере у дома, без да разбира, че през цялото време си е там". Смениха се три луни.
И тъкмо когато вярвах, че никога няма да стигна до дъба в края на пътя, той се изправи пред мен величествен и невъзмутим. Проговори ми с човешки глас и каза -"По-лесно е да изпитваш радост от живота, отколкото радост от вечността". :)

2 коментара:

Анонимен каза...

Много ми хареса!
Но не знам дали правилно съм разчел посланието на текста.
Аз го разбирам като пример за преимуществото да живееш, вместо да си вечността. Защото, мигът е важен. Часът, деня, нощта... и ако не го изживееш пълноценно радващ се на него, ти и животът ти стават празни. Ако си вечността винаги можеш да отлагаш тъй като живеейки всъщност времето не съществува. То сякаш няма цена.

Bla каза...

Време без стойност - яка химера.