понеделник, 15 септември 2008 г.

Обещание (или promessa)

Крайно време е да откликна на нетърпеливите ви питания и да обещая, че ще разкажа за лятното ми пътуване (или viaggo). Това беше третата ми лятна отпуска, прекарана в Италия. Бихте сметнали, че е прекалено, но аз отново и винаги бих се връщала там. Италия за мен е като топла прегръдка, която не те задушава. Там се чувствам едновременно приютена и свободна. Може би затова тя е едно от малкото места, които бих могла да припозная като свой дом (като patria). Там не се чувствам захвърлена и без произход, защото човешката история е осезаема и аз съм неин наследник. Тя ми говори не от страниците на дебелите книги, със заглавие История на..., а с архитектурата си, картините, скулптурите и духа на градовете.

Италианците винаги са ми изглеждали леко глуповати, безгрижни и някак неспособни да уловят драмата на живота. Сега си давам сметка, че това е така, защото те са у дома, при своите корени и това съзнание за принадлежност и наследство ги прави спокойни за бъдещето.

Още при първото ми пътуване всички градове ми се видяха толкова различни – като отделни, затворени в себе си светове, със свой облик. И сега това усещане не се промени. Не мога да опиша типичния италиански град. Градовете на Италия са облечени дори в различни цветове. Болоня е в червено (rosso), Асизи в бяло (bianco), Перуджа в черно (nero)Трябва да призная обаче, че най-много ме развълнуваха средновековните градове, които видях, може би защото дълго време съм изучавала и съм имала траен интерес към Средновековието и мислителите на това време. Но за това ще разказвам друг път.

Във вътрешността на тези малки и уникални светове кипи истински общностен живот – концерти и танцови забави на открито, фестивали, улични артисти, събиращи тълпи от любопитство. Това не смятам, че са просто следствия от бизнеса, наречен туризъм, а начин на живот на тези общности. Италианците не са загубили усещането си за празничност и споделеност на радостта от живота. Доказателство за това е, че и в най-малките и отдалечени от големия град места се случват подобни събития. Всяко малко градче си има собствен празник - ден, в който неговите улици и обитатели биват преобразени – сградите, украсени със знамето на града, импровизирана сцена за симфонични или всякакви други концерти, цветя, балони, панаир и сергии, притеглящи с пъстротата си множество хора. Ден, в който градът се протяга, за да прегърне прииждащите от далеч с автомобили, мотоциклети и велосипеди хора. Ден, в който животът тържествува и гледа с насмешка на смъртта.

Мисля да поспра тук, за да си поема дъх. Има още много за разказване, но това все пак е не самият разказ, а обещание за него;)

Няма коментари: