събота, 23 август 2008 г.

Любопитно

Днес научих един любопитен факт (не съм го проверила, но истинността му не ме интересува чак толкова) - крякането на патицата няма ехо, за да не се объркват малките патенца при търсенето на майка си. Едни нямат обяснение на това:) Други пък твърдят, че ехо има, но крякането е толкова монотонно че ехото се припокрива с основния зов. Все едно.
За мен вълнуващото и любопитното се състои не в липсата или в изнамирането на обяснение. Предпочитам чудесата пред науката, често оставам при учудването и очарованието.
Мислех си колко хубаво би било да можем и ние понякога да се изразяваме така еднозначно и да бъдем разбирани по същия начин. Колко хубаво би било да не предизвикваме у другия объркване, думите да няма нужда да бъдат тълкувани, казаното - подлагано на съмнение. Това не значи, че не обичам езика. Харесвам неговата неуловимост. За мен той е най-естественият и близък начин за себеизразяване (други, за жалост, не съм овладяла). Дали обаче е най-доброто средство за общуване?

2 коментара:

... каза...

Здрасти:) Вдъхнових се от поста ти и главно от репликата 'предпочитам чудесата пред науката' и си спомних как почти щях да се разплача, когато научих какво е научното обяснение за появяването на дъгата, отражението на луната по морската повърхност и миражите.. Не е честно физиците да се бъркат в 'чудесата', понякога чудесата трябва да си останат такива :)
Впрочем, хубав блог!

Unknown каза...

Казах на Надя, че патешкото крякане няма ехо, защото не знаех, че има... Сега не мога да разбера излъгал ли съм я, а като чета до какви мисли тя е стигнала от този оборен мит - не ща и да зная! ;)