Обещание (или promessa)

Крайно време е да откликна на нетърпеливите ви питания и да обещая, че ще разкажа за лятното ми пътуване (или viaggo). Това беше третата ми лятна отпуска, прекарана в Италия. Бихте сметнали, че е прекалено, но аз отново и винаги бих се връщала там. Италия за мен е като топла прегръдка, която не те задушава. Там се чувствам едновременно приютена и свободна. Може би затова тя е едно от малкото места, които бих могла да припозная като свой дом (като patria). Там не се чувствам захвърлена и без произход, защото човешката история е осезаема и аз съм неин наследник. Тя ми говори не от страниците на дебелите книги, със заглавие История на..., а с архитектурата си, картините, скулптурите и духа на градовете.

Италианците винаги са ми изглеждали леко глуповати, безгрижни и някак неспособни да уловят драмата на живота. Сега си давам сметка, че това е така, защото те са у дома, при своите корени и това съзнание за принадлежност и наследство ги прави спокойни за бъдещето.

Още при първото ми пътуване всички градове ми се видяха толкова различни – като отделни, затворени в себе си светове, със свой облик. И сега това усещане не се промени. Не мога да опиша типичния италиански град. Градовете на Италия са облечени дори в различни цветове. Болоня е в червено (rosso), Асизи в бяло (bianco), Перуджа в черно (nero)…Трябва да призная обаче, че най-много ме развълнуваха средновековните градове, които видях, може би защото дълго време съм изучавала и съм имала траен интерес към Средновековието и мислителите на това време. Но за това ще разказвам друг път.

Във вътрешността на тези малки и уникални светове кипи истински общностен живот – концерти и танцови забави на открито, фестивали, улични артисти, събиращи тълпи от любопитство. Това не смятам, че са просто следствия от бизнеса, наречен туризъм, а начин на живот на тези общности. Италианците не са загубили усещането си за празничност и споделеност на радостта от живота. Доказателство за това е, че и в най-малките и отдалечени от големия град места се случват подобни събития. Всяко малко градче си има собствен празник - ден, в който неговите улици и обитатели биват преобразени – сградите, украсени със знамето на града, импровизирана сцена за симфонични или всякакви други концерти, цветя, балони, панаир и сергии, притеглящи с пъстротата си множество хора. Ден, в който градът се протяга, за да прегърне прииждащите от далеч с автомобили, мотоциклети и велосипеди хора. Ден, в който животът тържествува и гледа с насмешка на смъртта.

Мисля да поспра тук, за да си поема дъх. Има още много за разказване, но това все пак е не самият разказ, а обещание за него;)

Mamma mia!

Един филм, който ще ти върне радостта от живота и ще те накара да танцуваш под душа, тананикайки си:

Mamma mia, here I go again
my, my, how can I resist you
mamma mia, does it show again
my, my, just how much I've missed you ...

Филмът е с музиката на ABBA (обожавам мюзикъли, сега се сещам и за друг любим филм - Moulen Rouge). Сюжетът му не е толкова важен. Гледай го, защото ще те зарази със страст и любов към живота (особено ако като мен си позабравил тези усещания напоследък)! Има и доста забавни сцени - пр. десетки мъже танцуват с плавници на един кей:) А и Мерил Стрийп е страхотна, толкова ефирна:))

Ето и трейлъра на филма:



Бях позабравила, че с текстовете на ABBA мога да ти казвам и разказвам неща, които мисля, но те не биха звучали толкова добре, ако ги изричам с мои думи:) Затова ще споделям и с музика от време на време:)

10 неща, които искам да променя у себе си

Сигурно ще попитате защо точно 10. Не съм убедена в точното число. Промяната изисква в известна степен самопринуда. Определянето на някакви конкретни стъпки в това начинание би трябвало да преодолее собствената ми съпротива и да ми подейства дисциплиниращо.

1. Да се концентрирам върху себе си – да се анализирам и наблюдавам. Да съм център на собствения си свят и да избирам, изхождайки от себе си и собствените си основания.
2. Да се науча да обичам и уважавам себе си. Да открия собствените си достойнства. Това значи да мога да обичам себе си така, както мога да обичам друг. Да се щадя и полагам грижи.
3. Да намеря мярата в собствената си емоционалност.
4. Да се науча да уважавам свободата и да приемам избора на другия човек. Да бъда настоятелна единствено към себе си.
5. Да бъда позитивна. В основата на всичките ми действия да стои доброто.
6. Да открия нещата, които ме интригуват или да бъда открита към света. Да проява любопитство или пък да позволя да бъда въвлечена.
7. Да се науча на търпение и смирение.
8. Да организирам ежедневието си и да не се оставям на инерцията.
9. Да възобновя и направя устойчиви заниманията и хобитата си.
10.Да не се упреквам. По-добре е да се поглезя:)

Това, мисля, са десетте стъпки, които ще ме отведат до щастието. Пожелайте ми успех:) Ще разказвам как върви от време на време.

Сдържана страст

Танцът, който вълнува сърцето ми. Танцувай с мен тази вечер;)