Музиката, която вълнува душата ми и която искам да споделя с теб :)

Очарование

Като малка обичах да рисувам най-много с пастели. Не с моливи или с бои. Моливите оставяха бледи и несигурни следи върху белия лист, а водните боички размиваха очертанията на всичко. Спомням си как с нетърпение отварях всеки път новата си кутийка с пастели и от нея с възхищение изваждах тези малки, вълшебни и разноцветни пръчици, с помощта на които сътворявах всичко, което обичам. Така седнала на пода, с блокче шоколад в едната ръка и пастел в другата, рисувах слънцето (широко усмихнато:)) и неговите лъчи, сини планини, малка червена къща с една врата и два прозореца (с оранжеви завеси:), разкривена ограда около къщата и цветя (много цветя) сред зелени стръкове трева. Рисувах мен и теб, хванати за ръка.
Ще те чакам у дома. Вземи твоето блокче с бели листа и кутийка пастели и ела да върнем цветовете на света!

Не/свързани мисли

Днес успях да свърша всички досадни неща, които отлагам от известно време (разбирай чистене, пране и пр.). Браво на мен:) На път за пазара срещнах едно улично куче, което очевидно имаше бълхи и се чешеше неистово. Помислих си: „ Да, ама поне не е само”.

Преди време един делфин ме спаси от удавяне в открито море. В знак на благодарност аз реших да му построя аквариум и да го дресирам, за да можем да си играем на топка. Аз дължа на него живота си, но той не дължи на мен свободата си.

Божествена ирония е да събереш две съвършено различни или две съвършено еднакви същества и да ги накараш да се обичат.

Любопитно

Днес научих един любопитен факт (не съм го проверила, но истинността му не ме интересува чак толкова) - крякането на патицата няма ехо, за да не се объркват малките патенца при търсенето на майка си. Едни нямат обяснение на това:) Други пък твърдят, че ехо има, но крякането е толкова монотонно че ехото се припокрива с основния зов. Все едно.
За мен вълнуващото и любопитното се състои не в липсата или в изнамирането на обяснение. Предпочитам чудесата пред науката, често оставам при учудването и очарованието.
Мислех си колко хубаво би било да можем и ние понякога да се изразяваме така еднозначно и да бъдем разбирани по същия начин. Колко хубаво би било да не предизвикваме у другия объркване, думите да няма нужда да бъдат тълкувани, казаното - подлагано на съмнение. Това не значи, че не обичам езика. Харесвам неговата неуловимост. За мен той е най-естественият и близък начин за себеизразяване (други, за жалост, не съм овладяла). Дали обаче е най-доброто средство за общуване?

* * *

Изпитваш любов? Не, любовта те изпитва. Като да стъпваш уверено със затворени очи без да се изкушаваш да поглеждаш пътя. Затвори очи и прогони страха! Затвори очи и забрави за себе си! Затвори очи и се остави да те води ръката на любимия! Затвори очи и му позволи да ти нарисува свят!

Sex and the Sity

Един филм за онези жени, които вярват, че любовта е най-важна.

За жените, които са пристрастени към купуването и притежаването на обувки.

За отчаянието и безсънните нощи. За сълзите, удавени в чаша мартини (да си признаем не една).

За приятелството. За жените, които са на разположение 24/7, които те измъкват от леглото в сутрините, в които не желаеш да станеш, които дърпат завесите и те хранят с лъжичка (обичам ви момичета!).

За жените, които ти казват в точния момент: ”ти си интересна, красива и успяла млада жена” или пък „мъжете обичат жените, както жените обичат бижутата”(благодаря за прозренията Б., надявам се да те видя скоро...).

За жените, които изневеряват и тези, които остават верни. За тези, които могат да простят и да бъдат искрени. За лъжата, унижението и гордостта. За неумолимата вяра в „истинската любов”. За социалните митове и цинизма.

За онези, които предпочитат секса пред смирението и обратно. За онези, които избират самотата и се чувстват спокойни в нея или пък за онези, които не могат да я понесат.

За жените, които могат едновременно да готвят най-вкусните патладжани на света и да разказват най-интересните истории (това го нямаше във филма:)).

За онези, които не могат да се поберат в кожата си или пък се чувстват удобно в нея. За това как една нова рокля прави чудеса (скоро се уверих, че това работи наистина:)).

За големият град и пребиваването в анонимност. За „големите възможности ”.

За писането като път към себе си или път към „Него”. За търсенето, лутането и щастието.

За онези, които пожелаха да споделят този филм с мен ;)